Защо ръбовете не са идеално остри — и защо така е по-точно
Ако увеличите силно ивиците на картичката, ще откриете, че пикселите по границата са сиви, а не чисто черни или чисто бели — и тази слаба сивота е единствената причина всички ивици да са с еднаква ширина и на равни разстояния, а точно за това е картичката.
Съчетава научно установеното с практиката на специалистите и нашето дизайнерско мнение.
С едно изречение
Ако увеличите силно ивиците на картичката, ще откриете, че пикселите по границата са сиви, а не чисто черни или чисто бели — и тази слаба сивота е единствената причина всички ивици да са с еднаква ширина и на равни разстояния, а точно за това е картичката.
Основното
- Картичката е измерване, а не картина. Всичко, което прави генераторът, се свежда до това да постави елемент със зададен размер пред дете на зададено разстояние (Колко голяма да бъде? Ръководство на прост език за оразмеряването на контрастна картичка). Целият смисъл на шарката от ивици е в разстоянието между тях.
- Пикселите са мрежа; размерите, които ни трябват, не са. Лента от 3,4 мм, отпечатана при 300 dpi, е широка 40,16 пиксела. Няма такова нещо като 0,16 от пиксел — така че нещо трябва да отстъпи.
- Вариант А: закръгляне. Лентата става 40 пиксела или 41, което е по-близо. Сега лентата греши с до 1,2% и — което е много по-лошо — различните ленти се закръглят различно.
- Точно тук ивиците се разпадат. Вземете решетка, чийто период се пада на 7,3 пиксела. При закръгляне получавате поредица ивици от 7 пиксела с една от 8 пиксела от време на време. Тогава съседните ивици се различават по ширина с 14%, а разстоянието в шарката се отклонява с половин пиксел по протежение на листа. Отклонението е периодично, затова се проявява като голяма, бавна вълна, която никой не е проектирал — същият ефект като при шарката моаре [научно установено — теория на дискретизацията].
- Вариант Б: пикселът по границата да е сив. Дайте на всеки пиксел частта от себе си, която формата наистина покрива. Лента, покриваща 16% от пиксел, го прави 16% тъмен. Сега лентата от 40,16 пиксела наистина оставя мастило за 40,16 пиксела, където и да се падне в мрежата.
- Измерихме и двата варианта в готовия файл. Едни и същи шест решетки, по двата начина, измерени след като PNG файлът е бил записан и прочетен обратно: със сиви пиксели по границата всеки период се падаше в рамките на 0,006–0,011 пиксела от всеки друг. При закръгляне същите решетки се различаваха с 0,5 до 1,0 цели пиксела — между 45 и 170 пъти по-лошо, — а ширините на ивиците им — с до 23 процентни пункта срещу нашите 0,24 [наше дизайнерско мнение, измерено].
- Меките ръбове не са мек контраст. Черното си остава черно, а бялото — бяло. Само единственият пиксел по границата е по средата и е сив, защото наистина е покрит наполовина. При 300 dpi този пиксел е широк 0,08 мм; от което и да е разстояние, от което се използва картичката, нито едно око не го различава.
- Кое сиво е, е също толкова важно, колкото че е сиво. Наполовина покрит пиксел трябва да излъчва половината светлина — което се записва като 188, а не като 128, което би записал повечето софтуер. Това е отделна малка история и тя е разказана по-долу.
- Отначало го разбирахме наобратно. Една ранна бележка от планирането твърдеше, че картичка с максимален контраст трябва да се изобразява с твърди ръбове, без никакво сиво. Това беше грешно и обръщането му беше смисълът на цялата тази част от разработката.
Доказателствата
Закръглянето на шарка до цели пиксели измисля втора шарка
Това е класическият резултат за алиасинга / моарето: когато периодичен сигнал се дискретизира точково с честота, която не е кратна на периода му, дискретизираната версия носи нова, много по-ниска честота, която никога не е била в оригинала. Закръглянето на ръбовете на ивиците до цели пиксели е точно точкова дискретизация. [научно установено — теорема на Найкуист–Шенон за дискретизацията]
Покриването по площ е стандартното решение, при това отдавна утвърдено: изчисляването колко от всеки пиксел покрива дадена форма — вместо да се пита дали центърът на пиксела случайно е вътре в нея — е това, което прави всеки сериозен механизъм за изобразяване на текст, защото буквите са точно случаят, при който част от пиксела променя това, което виждате. [утвърдена практика — пространствено изглаждане (anti-aliasing); напр. растеризаторите с покритие по редове на FreeType и font-rs]
Можете да го видите, вместо да ни вярвате на думата. Изпълнението на npm run raster:qa в
хранилището на този проект рисува референтен лист с шест решетки при 6× увеличение, а
отдолу рисува същите шест решетки с изключено изглаждане. В първия случай лентите са видимо
еднакви, всяка с тънка равна сива линия от двете страни. Във втория лентите видимо не са
еднакви: някои са с един пиксел по-широки от съседите си, а това кои са те се измества по
протежение на листа. Това изместване е темата на цялата статия.
Наполовина покрито трябва да означава половината светлина, а не половината число
В „направете пиксела по границата сив“ се крие второ решение и ако го сгрешите, губите по-голямата част от ползата.
Файловете с изображения не съхраняват светлина; те съхраняват код за светлина. Стандартът sRGB, който използват целият уеб и повечето принтери, е съзнателно нелинеен, защото човешкото зрение е такова: кодът 128, точно по средата между 0 и 255, е едва около 21% от светлината на бялото [научно установено — предавателна функция на sRGB]. Така механизъм за изобразяване, който усреднява кодовете и записва 128 в наполовина покрит пиксел, е създал пиксел, който излъчва една пета от светлината, която трябва, и следователно лента, която се измерва по-широка от лентата, която е трябвало да нарисува.
Вместо това ние смесваме в линейна светлина — превръщаме в реална светлина, смесваме по площ, превръщаме обратно, — така че наполовина покрит пиксел при черно върху бяло излиза като 188. Всяко измерване в тази статия е направено по същия начин: мастилото се измерва в светлина, никога в байтови кодове.
Числата от край до край, от файла, който човек изтегля
Всяка стойност по-долу е измерена след като PNG файлът е бил записан и прочетен обратно с независим декодер — а не вътре в механизма за изобразяване, където би било по-лесно да изглежда добре.
- Ширина на лентата. Седем ширини от 0,04 мм до 8 мм, при 150, 300 и 600 dpi, всяка в шест различни подпикселни позиции в мрежата: най-голяма грешка 0,0069 пиксела, най-голям разброс между позициите 0,0093 пиксела. Допустимото отклонение, което си поставихме преди началото, беше 0,02.
- Елементът от 0,47 пиксела. Лента от 0,04 мм при 300 dpi е широка под половин пиксел — случаят, който механизъм със закръгляне трябва да нарисува или като нищо, или като цял пиксел, т.е. с грешка 100%. Тя излезе в рамките на 0,0069 пиксела от истинската си ширина във всяка изпробвана позиция.
- Линийка от 100 мм. При 72, 150, 300 и 600 dpi: най-голяма грешка 0,0046 пиксела, около 0,0004 мм.
- Решетки. Шест комбинации от резолюция и период, всички съзнателно нецели (7,3 px, 5,7 px, 11,35 px, 9,13 px, 4,27 px), по 14–18 ленти всяка: всеки период в рамките на 0,011 пиксела от всеки друг, коефициент на запълване в рамките на 0,24% от 50% и никакво натрупващо се отклонение по реда (0,005 пиксела за цялата дължина).
- Срещу съвсем различен механизъм за изобразяване. Същият дизайн беше растеризиран и от своя PDF с Mozilla PDF.js — добре известен, независимо написан механизъм — и сравнен пиксел по пиксел. От 98 727-те пиксела във вътрешността на формите нула се различаваха. Разликите бяха изцяло ограничени до пикселите по границата, където на два механизма е позволено да закръглят различно, а най-лошият ръб беше изместен с 0,4 пиксела.
[наше дизайнерско мнение за решенията за изобразяване; измерванията са такива, каквито са]
Защо това е важно за детето, а не за екранната снимка
Това, което малкото бебе може да различи, се описва в цикли на градус — разстояние, а не форма (Вижте това, което вижда бебето ви: симулация на зрителната острота в прегледа, изследване §02). Картичка, чието разстояние между ивиците се отклонява, е картичка, чиято пространствена честота се отклонява, така че части от нея може да се окажат от грешната страна на това, което детето може да види в момента, и не бихте имали начин да разберете кои части. Запазването на точното разстояние е смисълът на цялото упражнение. Това не е твърдение, че която и да е конкретна картичка прави нещо за развитието. [научно установено за страната на зрението; наше дизайнерско мнение за изобразяването]
Практически изводи
- Не „изостряйте“ файла. Някои програми за изображения предлагат да премахнат сивите пиксели по ръбовете, а някои драйвери за принтери предлагат режим „ясен текст / без изглаждане“. И двете развалят онова, което прави размерите правилни. Печатайте файла такъв, какъвто е.
- Не презаписвайте, не компресирайте наново и не преоразмерявайте изтегления файл. Всяка от тези стъпки дискретизира наново изображението върху нова мрежа и въвежда отново точно закръглянето, което премахнахме — и поврежда точно пикселите по границата, които носят геометрията. (Затова и картичка с извивки се изтегля няколко пъти по-голяма от картичка с ивици: почти целият файл са тези пиксели по границата. По-големият файл не е по-добра картичка, а по-малкият не е по-лоша.)
- По-високата dpi не премахва сивото и не е нужно да го премахва. При 600 dpi пикселът по границата е 0,04 мм — реален, невидим, а размерите стават по-точни, а не по-малко точни.
- Фотокопието не е копие. Копирната машина дискретизира наново върху собствената си мрежа. Вместо това генерирайте нова картичка със същите настройки — тя ще е идентична — и печатайте при 100% / действителен размер (Печатайте при 100%: защо „Побиране в страницата“ тихо разваля правилно оразмерената картичка).
- Бърза проверка, ако ви е интересно. Отворете PNG файла на картичката и увеличете до 1600%. Тънка, равна, непроменяща се сива линия по ръба на ивицата означава, че геометрията е оцеляла. Назъбен ръб, който се редува между две позиции, означава, че нещо по пътя го е закръглило.
Уговорки и отказ от отговорност
Не е медицинско изделие и не е диагностичен инструмент. Нищо тук не казва, че картичка с точно разстояние между ивиците прави нещо за зрението на детето — казва се, че ако картичката обявява някакво разстояние, то трябва да е вярно. Какво могат и какво не могат да правят силно контрастните картички, е разгледано в Картичките допълват, но никога не заместват времето лице в лице. При недоносено бебе или при CVI или какъвто и да е контекст на слабо зрение хората, които трябва да питате, са лекарите на детето.
Едно честно ограничение, посочено, защото е от нещата, които иначе тази статия би могла да
премълчи: точното изглаждане запазва размер, който вече е правилен. То не може да спаси
картичка, отпечатана с „Побиране в страницата“, и не може да направи шарка по-фина от това,
което принтерът може да положи. И двете се проверяват веднъж, на ръка, на
/check-your-printer/.
Свързани
- Изследване:
../02-research/02-patterns-and-perception.md,../02-research/04-viewing-distance-and-sizing.md - Спецификация:
../../07-rasteriser-spec.md§1 (защо тук изглаждането е въпрос на коректност), §5 (как се изчислява покритието), §6 (линейна светлина) и §8 (деветте проверки и техните измерени стойности) - Настройки: шарка, разстояние за гледане, смелост, изходна резолюция
- Други бележки: Колко голяма да бъде? Ръководство на прост език за оразмеряването на контрастна картичка, Вижте това, което вижда бебето ви: симулация на зрителната острота в прегледа, Защо една и съща контрастна картичка не става и за тавана, и за повивалника, Печатайте при 100%: защо „Побиране в страницата“ тихо разваля правилно оразмерената картичка, Разделянето на няколко листа: контрастна разпечатка с размер на плакат от обикновен домашен принтер, Картичките допълват, но никога не заместват времето лице в лице
- Все още в процес на подготовка и тясно свързани: Сивото не е по средата (защо 128 е едва 21% от светлината), Смаляването на картина може да измисли шарка, която никога не е била в нея, Файлът на вашата картичка знае колко е голям, Плакат, твърде голям, за да го нарисува браузърът, и Отпечатайте я отново догодина и получете същата картичка.